Всичко беше тихо...Сякаш от хилядолетия никой не беше минавал от тук.Чуваше се единствено и само шумът от огъня,горящ във факлите.Беше мъгливо.Факлите не успяваха да испълнят цялото помещение със светлина.Това правеше мястото още по-зловещо.Изведнъж из всичкият покой се чу затръшване на врата толкова силно,че една от факлите изгасна.Тропотите,които се усилваха със всяка една секунда и се чуваха по мрамора спряха тишината...От дъното на коридора бавно един силует се приближаваше.Изведнъж се изясни,и се разбра,че това беше един от вампирите Волтури...Имаше кафява коса,която стигаше почти до края на врата,а бритонът стигаше до началото на веждите му.Очите му бяха срязващо червени,които караха всеки човек да се страхува.Това беше аз...Алек Волтури.Крачех със малки крачки,но за сметка на това се движех бързо.По лицето ми не се исписваше нищо...Отворих една кафява порта,като влязох във главната зала.Нямаше никой...Тогава се насочих към входната врата.Отворих я и излязох в пълният мрак на града.Навън валеше толкова силно,че дори и за секунди вътре влязоха няколко...по-скоро доста капки дъжд.Тогава аз затръшнах портите на замъка и изчезнах в мрака...